Всичко започна с една книга, която не можех да прочета.

Здравейте, аз съм Dott. Преди да съм разработчик, аз съм читател.

За почти всеки проблем, който съм срещал в живота, отговорът вече е бил в някоя книга. Затова чета много — по сто часа годишно, понякога и двеста.

И едно и също нещо се случваше отново и отново. Влюбвах се в книга, която никога не е била превеждана на моя роден език, китайски. Затова правех това, което прави всеки читател: чаках. На всеки няколко месеца тръгвах да търся превод и се връщах с празни ръце. Повечето книги изобщо не биват превеждани, а щастливата шепа, която стига до нас, отнема години.

Затова поех по трудния път, макар че „щастливец“ е по-близо до истината. Вече четях английски достатъчно добре, за да се справям. Но „достатъчно добре“ си има цена: никога не съм чел толкова бързо на английски, колкото на собствения си език. Книга, която на китайски ми отнема седмица, на английски може да ми отнеме много повече. Вратата се отвори, но цената на входа беше абсурдна. И аз бях сред щастливците, но никой не бива да е принуден да учи цял език само за да прочете книга, която обича — най-малко пък сега, когато AI на практика превърна превода в решен проблем.

Не смятам, че езикът, на който е написана една книга, трябва да решава кой има право да я прочете.

Затова създадох BookTranslator. Давате му книга на език, който не можете да четете, а той ви я връща цялата на език, който можете.

Технологията вече беше налице; някой просто трябваше да я използва. Създадох я за себе си, но не бях единственият, който чакаше.